В плен на Хамас израелска майка намери сили да оцелее в 2-те си малки дъщери

ТЕЛ АВИВ, Израел (AP) — Истерици, сълзи, температура, произшествия в тоалетната. Тези страдания от детството са познати на всеки родител. Но за Дорон Кац Ашер ежедневните прищявки на децата получиха ново, плашещо измерение, до момента в който беше в плен на Хамас с двете си дребни дъщери.

Ако девойките плачеха, екстремистите щяха да блъскат по вратата на стаята, където тя беше арестувана. Когато бяха гладни, тя не постоянно имаше с какво да ги нахрани. Тя спеше с едно отворено око, като постоянно пазеше дъщерите си.

“(Почувствах) Страх. Страхувам се, че може би тъй като дъщерите ми плачат и подвигат звук, ще получат някаква инструкция от горната страна да ги вземат, да им създадат нещо “, сподели Кац Ашер пред израелската телевизия Channel 12 в дълго изявление, излъчено в събота вечер. „ Постоянен боязън. “

Нейният роман се основава на възходящ брой освободени пленници, които споделят своите мъчителни истории за седмици в плен, макар че остават почти 129 заложници.

Кац Ашер, 34 година, и нейните дъщери Раз, 4, и Авив, 2, бяха на посетители на фамилията в кибуца Нир Оз, когато Хамас атакува заспалата фермерска общественост на 7 октомври. Кац Ашер, дъщерите й и майка й бяха качени на трактор и откарани в Газа. Избухна замяна на огън сред екстремистите, които ги сграбчиха, и израелските сили, убивайки майка й и оставяйки нея и Авив леко ранени, сподели тя в изявлението. Те бяха част от към 240 души, взети в плен този ден, чието тежко състояние изуми и завладя израелците.

След като стигнаха до Газа, Кац Ашер сподели, че тя и дъщерите й са били отведени в фамилния апартамент, където раните й бяха зашити без упойки на дивана, до момента в който девойките й гледаха. Тя не сподели дали Авив е бил лекуван.

Бащата на къщата приказва иврит, който съгласно него е научил години по-рано, работейки в Израел. Майка палестинка и две дъщери служеха като техни пазачи през 16-те дни, в които бяха държани в дома. Беше им казано да мълчат, само че им бяха дадени моливи за оцветяване и хартия и те прекарваха времето в изобразяване. Кац Ашер сподели, че е почнала да учи 4-годишното си дете по какъв начин да написа на иврит. Първата дума, която научи, беше „ аба “ или „ баща “.

Докато звуците от ожесточената бомбардировка на израелската войска кънтяха към тях, похитителите й дадоха подправена вяра, като й споделиха, че договорката е неизбежна за освобождението им. Тя и дъщерите й в последна сметка щяха да бъдат освободени посредством съглашение за краткотрайно преустановяване на огъня в края на ноември.

С привършването на храната в дома на фамилията една вечер тя беше облечена в мюсюлманско облекло, което прикриваше самоличността й, и тя и дъщерите й са били принудени да вървят пешком в продължение на 15 минути до болница, която не е посочена в изявлението, където са били запечатани в стая с други израелски пленници, които тя е разпознала. Десет души бяха заключени дружно в стая от 130 квадратни фута (12 квадратни метра) с мивка, само че без матраци. Прозорецът беше затворен, храната не беше поредна и потреблението на тоалетна зависи от разрешението на похитителите.

„ Можеха да отворят след пет минути или след час и половина “, сподели тя, повтаряйки сходно удостоверение от други освободени пленници. Но, добави тя, „ дребните девойки не могат да го устоят. “

Кац Ашер сподели, че една от дъщерите й е имала тресчица от 104 градуса по Фаренхайт (40 градуса по Целзий) в продължение на три дни. За да го смъкна, тя прокара челото си със студена вода.

Те направиха тесте карти и изтеглиха храните, които мощно им липсваха, с цел да минат времето. Кац Ашер спести личните си дребни порции храна — пита със сирене за мазане и ориз с подправки с месо — с цел да не гладуват дъщерите й.

Дъщерите й имаха непрестанен лист с въпроси за тестването си, невинността на детското любознание, което се сблъсква с необяснимо злополучие. „ Кога ще се върнем при баща вкъщи? И по кое време ще се върнат в детската градина? И за какво вратата е заключена? Защо просто не можем да се приберем? И по какъв начин въобще ще знаем пътя към у дома? “

През цялото време, обземаща я смут, Кац Ашер сподели, че излъчва успокоение на дъщерите си, обещавайки им, а може би и на себе си, че скоро ще се приберат вкъщи.

„ Това, което ми оказа помощ да оцелея там, беше, че дъщерите ми бяха с мен “, сподели тя. „ Имах защо да се боря. “

___

Намерете повече от отразяването на AP на https://apnews.com/hub/israel-hamas-war